. . .
  • Bul. Tzar Osvoboditel 8
  • +359 (0) 884 350 618

РЕАЛИЗАЦИЯ

Бъди ментор

Много от децата, напускащи институциите не са добре подготвени за живота извън дома.

Те не успяват да започнат работа или да се задържат на дадена позиция за повече от три месеца. Причината за това е, че те не само имат големи пропуски в образованието, но им липсват и основни социални и трудови умения.

Работа в екип

Структура

Етап 1: Стартова седмица

Тази година 40 деца и още много доброволци ще бъдат колеги в различни компании, за да усетят колко много други усилия са нужни в работа, освен самия занаят. Но освен базови умения, стартовата седмица има за цел да даде на децата самочувствие и хъс, с които да продължат в следващите по-трудни крачки. Запознанствата с доброволци, които ще станат техни ментори след училището, също е една от основните ни цели.

Етап 2: Професионални курсове и стажове

На всяко от децата ще бъде предложено да започне курс за професионална квалификация в близост до града, където живее. В други случаи помагаме на децата да намерят първата си работа или стаж.

Етап 3: Менторство

След стартовата седмица доброволците ще продължават да посещават децата, за да могат да оказват подкрепа и да ги съветват, когато имат нужда от насока. Ще помагат в търсенето на работа и първо жилище.

 

Какво значение има това?

Намирането на работа за младежите е трудно, но не чак толкова – много хора бяха готови да им дадат шанс и да бъдат търпеливи с ученето през тези 4 години.

Това, което е наистина неимоверно трудно е задържането им на работа. Искаме с игра да им покажем останалите важни неща освен самата работа – отношения с колеги, с шефове, отношение към работното време. Всички доброволци ще бъдем стриктни в спазването на правилата в своите фирми, защото до сега рядко са изисквали това от децата. Накратко, ще се учим на работа в екип!

Иво е събирателен образ за голяма част от децата в домовете. На 18 той имаше завършен пети клас и напусна дома в Берковица. Отиде при баща си, който беше кравар в едно село. Първите седмици всичко беше наред, освен че баща му пиеше. След това се оказа, че той дължи пари на целия свят и започна да взима и малката заплата на Иво. След няколко месеца упорство да бъде с баща си, Иво все пак отиде в наблюдавано жилище, там обаче имаше задачи и правила – не успя да се научи да става рано, да чисти, да постига малките цели, които му бяха поставени. И така отново остана в изходна позиция – на улицата.

В по-голяма или в по-малка степен младежите от домовете не са подготвени за света навън, защото всичко, колкото и малко да е било, им е давано наготово и по график. Нямат базови умения и навици, не вярват, че някой би ги взел на почтена работа и често са прави.

И това е просто по-дълбокото ниво на общоизвестният факт, че нашата образователна система не учи децата на умения, които се търсят на пазара на труда.

Може би ще се намерят много хора да кажат, че няма смисъл, но ние видяхме как имаше смисъл за Васко, Зойко, Сара, Найден, Веско, Вальо, Геновева, Ицо, Явор, Иво и т.н., и т.н.

И продължаваме так аот 2013-та година, защото ако можем да променим съдбата на едно дете дори, си струват всичките усилия.